Език:    

Асен Йорданов. Дневници и писма

Историята на един кратък, но драматичен живот, представят Недялко и Чавдар Йорданови

На 10 септември в Бургас ще бъдат представени филмът „Един трагичен живот” и книгата „Асен Йорданов. Дневници и писма”. През 2012 г. се навършиха 100 години рождението на антифашиста Асен Йорданов, посветил краткия си живот на борбата за утвърждаване на най-висшата човешка ценност – свободата. Синовете му - известният български поет, писател и драматург Недялко Йорданов и ст.н.с. д-р по икономика Чавдар Йорданов са събрали и публикували на 479 страници пълните текстове на запазените дневници, снимки и писма, писано от и до Асен Йорданов. Книгата ни връща век назад, за да възкреси паметта за един изключително драматичен живот, бягащ от монотонното ежедневие - реална история с трагичен край.

Кой е Асен Йорданов?

„Малко са хората с толкова трагична съдба като неговата, пише в предговора към книгата Недялко Йорданов. .

Живял е само 34 години, като 9 от тях е прекарал в следствия, затвори и лагери.

На 21 години влиза в затвора като курсант във Морското училище Варна за разпространение на забранена литература и противодържавна дейност.

Излиза от затвора поради амнистия през 1937 година. Успява да се ожени за Кина Йорданова и да създаде сина си Недялко, след което 3 години прекарва далеч от къщи – интерниран в Кърджалийско и пратен в лагерите Еникьой, Кръсто поле, Гиген и Белене.

Завръща се в края на 1943 година и става командир на нелегалния партизански щаб в Бургас.

Осъждат го на смърт чрез обесване на рождения му ден 27 юли 1944 година.

Не са успели да изпълнят смъртната присъда и излиза на свобода на 8 септември, за да живее още само две години и половина.

Умъртвен е с една инжекция на 27 март 1947 година.

Устройват му грандиозно погребение и кръщават улица и кораб на негово име.

Само две години след това е обявен за народен враг и предател, отказал да проведе “революционна разправа с врага” след 9 септември 1944г. и премахват името му от улицата и кораба.

Кина Йорданова – тогава 28 годишна с двете си деца Недялко на 7 години и Чавдар на 4 месеца– храбро защити името му и не се отказа от него с цената на изключване от партията, безработица и мизерия.

Остана му цял живот вярна - цели 52 години след неговата смърт, когато се събраха заедно горе.

Реабилитираха Асен Йорданов през 1955 година, но тихомълком. После кръстиха отново кораба и улицата на неговото име.

След 10 ноември 1989 година новите демократи отново махнаха името му от тях.”

На бургазлии името Асен Йорданов е познато. Виждали са снимката му в музея, някои дори помнят и хидробуса „Асен Йорданов”, който ги откарваше до остров Св.Анастасия /тогава Болшевик/. Но малко от тях знаят за шекспировите обрати в неговата съдба. В книгата животът му е представен от самото начало. Поместени са двата дневника, които е водил Асен Йорданов и които съпругата му Кина е съхранявала. Първият, от началото на 1929 г., се съдържа в 10 тетрадки. Записките започват веднага след приемането му в Морското училище във Варна, проследяват първия арест през 1933 г., извършен само защото ученикът Асен Йорданов си е позволил да чете и разсъждава върху забранени книги, и завършват в края на съдебния процес през 1934 г. Следват няколко години затвор, амнистия, среща с Кина и раждане на първото им дете – Недялко. Между 1941 и 1943 г. Асен Йорданов пише втория си дневник - 6 тетрадки. По това време той е принуден да обикаля различни концлагери в страната. Времето между двата дневника и събитията след това илюстрират писмата. В книгата е публикувано и предсмъртното му писмо от 27 юли 1944 г. до съпругата му Кина Йорданова. Но читателите ще разберат, че за Асен Йорданов смъртта идва две години по-късно и съвсем неочаквано.

Премиерата на филма „Един трагичен живот” и на книгата „Асен Йорданов. Дневници, писма и документи” ще се състои в зала „Георги Баев” на Морското казино в Бургас от 19 часа на 10 септември 2012 г