Език:    

Странджа крие ключа към бъдещите климатични промени

Специалисти обсъдиха мерки за опазване на прилепите, които са изключителен индикатор за състоянието на природната среда

Съхранението на видовото разнообразие от прилепи на територията на ПП „Странджа” обсъдиха специалисти на кръгла маса в Бургас.

В своето развитие Странджа е преживяла неколкократни изменения на климата. Със съхранените през вековете екосистеми тя е един много добър показател за това какво ще се случва занапред. В комплексите от гори и техните обитатели може би се крие ключа към оцеляването в бъдещите климатични промени – смятат експерти. Като една от древните групи бозайници, прилепите са изключително добър индикатор за екологичния баланс в планината. Това ги поставя във фокуса на внимание при осъществаване на целенасочената дейност на ДПП „Странджа” за съхранение на биоразнообразието в парка и обуславя актуалността на темата. Оцеляването на установените в него до момента 27 вида прилепи е застрашено чрез унищожаването на естествените им местообитания.

В кръглата маса „Мерки за опазване на прилепи в Природен парк „Странджа” се включиха специалисти с опит и интерес към темата, сред които биолози, пещерняци, лесовъди, еколози, екип на  дирекцията на парка, Регионална дирекция по горите и др. Показателно бе участието на специалисти от НПНМ – БАН, РИОСВ и спелеолози от клуб „Непиаст”.

Важността на обсъждания проблем е в основата на проект за опазване на прилепите, разработван от Стоян Йорданов – експерт биолог и доц. д-р Венцислав Делов от катедра „Зоология и антропология”, СУ „Св. Климент Охридски”. Разработката им е част от дейностите по проекта за устойчиво управление на ПП „Странжа”, финансиран от Европейския съюз.

Двамата експерти представиха пред участниците във форума презентация, в която предложиха практически мерки за подобряване на състоянието на популациите на прилепите в ПП „Странджа”. Като по-важни местообитания на прилепите те посочиха пещерите: Братановата ( резерват Витаново), Голямата въпа (местност Бъзът – село Стоилово), Еленина дупка (землището на село Бяла вода), Калето (село Младежко), Леарниците (село Младежко), Стояновата (село Сливарово), Киречниците (село Кости), Овчаровата(село Сливарово).

Основните опасности за изчезването на прилепите и разрушаването на екосистемите са основно две. Едната е неконтролираната антропогенна дейност в пещерите, където са техните основни местообитания. Паленето на огньове, чупенето на пещерните образувания са сериозните проблеми, които силно вредят на обществата на редките животни. Другият основен проблем в Странджа, според специалистите, са рязко засиленият екстензивен добив на дървесина в планината. Заради изсичането на вековните дъбови и букови гори, тяхото процентно състояние е намаляло почти десет пъти. Истински старите гори /над 120-годишни/, с висока консервационна стойност, каквито са буковите гори със зеленика и хралупатите дървета, са само 1, 6%, което е равнозначно на изчезване. Това лишава специфичните видове прилепи от подслон в дървесни хралупи и практически води до физическото им изтребление. Неприемането на План за управление на ДПП „Странджа” вече почти 20 г. след неговото учредяване е основната причина плановите сечи да не бъдат съгласувани с ръководството на парка и с еконормите. Обезлесяването на планината е причинило необратими процеси на цялостно засушаване и пресъхване на водите, което е фатална предпоставка за климатичен катаклизъм с тежки кумулативни ефекти в бъдещето. Директорът на Природния парк инж. Петко Нанчев изтъкна неотложната нужда от приемане на Плана за управление, тъй като ако този акт се забави още във времето, вековните гори, които единствено носят и пазят биологичното разнообразие и са реалното природно богатство, ще бъдат буквално напълно унищожени. „Ако този план беше приет през 2005 година, горите, които представляват особена стойност, досега нямаше да бъдат изсичани”, подчерта инж. Нанчев. Необходимостта от инвентаризиране на сечите за дърводобив ще спаси не само защитени видове растения и животни, като прилепите, но също така ще гарантира изобщо запазването на екологичната стойност на Природния парк. Позицията на инж. Нанчев бе подкрепена от Стоян Терзиев – заместник директор на РДГ- Бургас и Милена Ярмова - главен експерт в РИОСВ Бургас.

Наред с предложените мерки в презентацията бяха очертани и проблеми, чието решение е от съществено значение за опазването на прилепите и техните местообитания. Основен проблем е недостатъчната информираност на местните жители и посетителите на парка, както и на собствениците на гори и неговото решаване се явява основа за ефективността от прилагането на конкретните мерки, предложени и обсъдени на кръглата маса. От особена важност е собствениците на гори да бъдат настроени положително към опазване на местообитанията на прилепите, особено на старите дървета с хралупи, които са дом на прилепи и птици, съхраняващи равновесието в природата по естествен път. Необходимо е и вземането на по-строги мерки от страна на посетителите на пещери във връзка с разпространяван чрез прилепите респираторен вирус, който в момента е обект на експерименти в Института по вирусология в БАН.

На последвала дискусия с модератор инж. Иван Камбуров участниците във форума обсъдиха предложените в презентацията мерки за опазване популациите на прилепите в ПП „Странджа”. Те подкрепиха необходимостта от проучвания върху приоритетни за опазване горски видове прилепи с висока консервационна стойност, набиране на информация сред секачи и местни жители за наличие на прилепи в отсечени дървета и трупи и  инветаризиране на сечите във важни за прилепите райони, включително откриване и маркиране на стари хралупати дървета, които се използуват от майчините колонии на горски видове прилепи. Подкрепени бяха предложенията създадената база данни за цялата територия да бъде поддържана и допълвана и да се проведе анкета за състоянието на горите сред местните общности.

След обстойно обсъждане на плюсове и минуси не бе подкрепено предложението за разкриване на засипани и потенциално подходящи подземни убежища за прилепи чрез наемане на опитни спелеологични организации. Те обаче бяха единодушни, че мерките, които трябва да се предприемат, трябва да позволят съществуващите традиционни, обичайни начини на ползване на територията да се съчетаят с опазването на биологичното разнообразие.

Поставянето на специални къщички и укрития за прилепи, обозначаване на прилепни местообитания с информационни табели, поставяне на решетки на подложените на антропогенен натиск подземни убежища за прилепи са конкретни дейности, които ще бъдат осъществени след приключване работата на доц. Венцислав Делов и Стоян Йорданов.

Практическите дейности ще бъдат осъществени  от осъществени от ДПП „Странджа” в рамките на проект „Устойчиво управление и устройство на Природен парк „Странджа”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие на ЕС и от Държавния бюджет на Р България, чрез оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”, Ос 3 „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие”.

Мерките за опазване на прилепите ще бъдат заложени в плана за управление на Природен парк „Странджа”, чието приемане предстои.

7.03.2914 г.