Език:    

Вълчан Петров, художник: Храмът сме самите ние

Вълчан Петров гостува със самостоятелната си изложба „Душата ми в храм” в бургаската галерия „Ателие R”

Изложбата „Душата ми в храм” на Вълчан Петров бе открита официално в бургаската галерия „Ателие R” на 26 юни т.г. Ден по-късно – на 27 юни, да се срещнат с големия български художник в галерията дойдоха десетки почитатели на неговото изкуство, сред които областният управител Вълчо Чолаков, зам.-кметът на община Бургас Йорданка Ананиева и много други.

 „За едни той е най-яркият и талантлив български художник, за други – най-ритуалният. Но за всички докосването до неговото изкуство е едно голямо преживяване. Тази изложбата идва при нас в много точно време, за да повярваме, че не всичко е загубено, че е жив творческият български гений, доказателство за което е изкуството на Вълчан Петров”, каза при представянето на художника изкуствоведът Пенка Седларска.  

Вълчан Петров е роден в Хисаря през 1947. Завършва е НХА, специалност „Стенопис“. От 1980 до 1984 г. е преподавател в художествената гимназия в Пловдив. От 1984 до 1993 г. е директор на Градска художествена галерия - Пловдив. От 1993 г. е художник на свободна практика. Организирал е близо 40 самостоятелни изложби у нас и по света – в Малта, Канада, Швейцария, Белгия, Унгария, Испания, Австрия и много други страни. Има над 15 фрески, мозайки и керамики в различни градове в България и един в Пескара, Италия. Работи предимно композиции с особен маниер на интерпретиране на старата българска икона и теми от митологията.

Вълчан Петров е познат на почитателите на изобразителното изкуство в Бургас – това е неговата втора самостоятелна изложба в града. Стилът и образността на художника не могат да бъдат сбъркани.  Зрителят разпознава неговите картините веднага, след като застане пред тях. Във всяка от творбите си художникът се връща назад, в различни времена – античност, християнство, ренесанс, фолклор, за да представи цялостният духовен свят на човека.

Вълчан Петров иска да чуе шепота на времето. Какъв е храмът, който приютява неговата душа?  - ето какво художникът сподели за сайта „На брега”: „Едно към едно, това е моето тяло. Всеки човек носи в себе си едно късче от божествения разум и това е неговата душа. Тя организира тежката материя, от която е направено тялото ни. В момента, в който душата по някакви причини напусне тялото, настъпва смърт. А душата, предполага се, продължава своя живот в стремежа си да се усъвършенства, да се доближи до Бога. Нашето тяло е като храм за нея, затова трябва да го поддържаме чисто от лоши помисли и действия. Всъщност храмът сме самите ние.  Но храмът е и нещо свещено за всяка една религия. От друга страна, ние като човеци сме на  кръстопът между големия и малкия Космос. Зад всеки един от нас стоят безкрайни светове. Неслучайно в Античността хората са проповядвали идеята  „Здрав дух в здраво тяло“, тоест една хармония между духовното и материалното. Хармония, която изгубихме през последните 30 години и то не само в България. Чрез изкуството си искам да подпомогна хората да си възвърнат тази хармония между материално и духовно.”